Такса „пухени пантофки”
След като почти всички превозвачи започнаха да таксуват за щяло и нещяло (American Airlines е един от пресните примери, след като остави в миналото политиката си да сервира безплатни закуски), би било добра идея да помислим за какво точно бихме дали парите си без да ни е яд на авиокомпанията. Ето няколко предложения...
Дългият полет е към края си, самолетът е кацнал и се придвижва към изхода. А сега настъпва суматохата - поне 20 минути, през които всички се юрват да смъкват багажа си и да се обличат, естествено бутайки с лакти хората наоколо. А ако имаше такса „преференциално слизане”? Стюардесата обявява: „Моля, останете по местата си, докато нашите преференциални пасажери слязат!”. И само след 2 минути вече сме на митническа проверка. Да, определно бихме платили 5 евро отгоре.
Така и така плащаме за храната, и то за неща, които не винаги обичаме. Предложение номер две е следното: да се направи меню тип бюфет, така че всеки да получава, каквото поиска. Знаем, че самолетите не са ресторанти, но все пак не пречи никому да добави желирани бонбони и картофки по селски към менюто, нали?
Филмовата селекция също има нужда от подобряване - дори и за няколко евро отгоре. Сантименталните драми и семейните комедии не са задължително най-любимите жанрове на всеки. Дали не бихме платили 10 евро, за да имаме възможността да изгледаме някой ужасяващ хорър например - поне така няма да слушаме досадния разговор на възрастинте дами отзад.
И за десерт, една истинска мечта - да се качим на борда на самолета за 9-часов полет и стюардесата да ни поднесе меки пухени чехли и халат. Следват чай и домашни бисквитки. Можем да наречем това такса „домашен уют” - най-добрият начин да пътуването ни да се превърне в нещо истински приятно.
А вие за какво бихте платили отгоре?