Моя близка приятелка имаше мечта да посети Дубай и да се наслади на арабския приказен бит и прочутите архитектурни шедьоври, прославени по цял свят. Случи се така, че като по чудо, беше поканена от възрастна дама с български произход, живееща в Германия да се видят в Париж, откъдето да отпътуват към ОАЕ. Налагаше се моята позната да замине за Франция, да прекара няколко дни в Париж и тогава заедно с госпожа Фьолер да вземат круиз от Марсилия за Дубай. Изпратих я до летището в София, откъдето с полет на Bulgaria Air се отправи на голямото пътешествие, като преди това ѝ съдействах за резервация на добър и евтин хотел в Париж и за самолетен билет от там до Марсилия на Air France.

Завръщайки се от бленуваното пътешествие тя не беше на себе си от очарование и зашеметено не спираше да разказва за невероятната природа и приказната атмосфера - като в историите за халифи и принцове от Шехерезадините „1001 нощ”. Колкото до мимолетните впечатления оставени ѝ от краткият престой в Марсилия и Париж - те също бяха спечелили сърцето ѝ завинаги.

Не на последно място за това съдействало прекрасното отношение на персонала на хотела, в който отседнала, както и професионализмът и разбирането на служителите на Air France по време на полета ѝ до Марсилия - когато се е почувствала зле - и грижите на екипажа били мили и навременни.

Излишно е да повтарям суперлативите, с които обсипа круиза и престоя си в Дубай, защото думите понякога са бедни и немощни да предадат истинската емоция. Накрая, качвайки се на самолета на Tarom за вкъщи я притиснало униние, че всичко е свършило, но щастието че е сбъднала най-заветната си мечта бързо прогонило мрачните облаци на тъгата.