В един от любимите ми романи "Името на розата" Умберто Еко говори за Мелкския манастир на бенедиктинския орден. Той е кацнал високо над река Дунав, някъде между Виена и Линц, близо до едноименното градче Мелк. Сякаш излязъл от книжка с приказки, се възвисява този прекрасен златен дворец, някога притежаван от княз Леополд , а от 1089 г. манастир на бенедиктинските братя. Бяло-златните му статуи на фона на близките хълмове са наистина незабравима гледка. Колкото повече се приближаваш, толкова пó се дивят очите на необикновения за манастир разкош и импозантност, чиито естествен завършек са кулите близнаци с часовници и куполът на карамелената катедрала. Картини и стенописи се редуват в хармонията на прекрасни градини и фонтани. А тихата, слънчева тераса на църквата сякаш нарочно е създадена за съзерцание и размисъл, откривайки просторните пейзажи към вечната река, равнината и сгушеното ш нея средновековно градче. За ценителите на писаната мъдрост,запазена през вековете, манастирът предлага изключително богата и разнообразна библиотека.

Абсолютно задължително е за всеки, посетил Австрия, да намери време за това невероятно място и да отнесе спомена за него. По-светски скроените посетители могат да се порадват на уютните евтини хотели и семейната атмосфера на малките кръчмички или просто да се поразходят под залязващото слънце по калдъръмените улици или да се полюбуват на красивата дунавска гледка.