На никого не пожелавам да му се наложи лечение в чужбина. Но здравето е най-важният фактор в човешкия живот и трябва да сме информирани за изискванията и бюрокрацията, с която ни предстои да се преборим. След като България е член на ЕС, ние ползваме едни и същи здравни услуги както всички 25 страни в Еропа. При необходимост от спешно лечение е достатъчно човек да има само европейска здравна карта, по която лекуващият го лекар да се увери, че той е с непрекъснати здравноосигурителни права и която е действаща от 1 юни 2004г. Това се отнася само за спешно, животоспасяващо лечение.

За планово лечение в чужбина трябва да се преодолеят не една и две бюрократични "врътки".

Издаването на формуляр Е 112 може да отнеме от 2 седмици до месец.

След това идват транспортните спънки, защото много малко авиокомпании се ангажират да превозват пациенти в тежко здравословно състояние, а цената на самолетните билети също не е за пренебрегване. Очевидно е, че човек в тежко здравословно състояние не би издържал пътуване с кола, но не може да се очаква от Air France, например, да промени ценовата си политика за тежко болни пасажери. В един по-добър свят родните ни превозвачи, като Bulgaria Air, биха могли да помислят за здравна благотворителна дейност, създавайки специална програма за превозване на български граждани, които се нуждаят от спешно лечение в чужбина. Да не забравяме и факта, че пациентът в тежко състояние винаги има нужда от придружител - близък роднина или медицинско лице, за което обаче не са предвидени отстъпки от цената за престоя, нито имаме каквито и да били договорености относно евтини хотели.

Както винаги, що се отнася до българите, давещите се спасяват сами, а за тези, които не успеят - "лека им пръст", според традицията.